Като монета, сгушена в тревата...
Предадено доверие и срутен свят!?
Дали за тебе е било решение -
да сринеш истина, градена между нас,
със доминиращото свое поведение!?
Сърцето ми потъва в забравата...
А мислех, че откривам те, когато
бях спряла и дори да се надявам,
а ти - като монета във тревата...
Бе неочаквано за мен - открит късмет.
Предчувствах края и на самотата,
заложих разум и сърце на теб...
като угарка от цигара ме премаза,
изпепели, разкъса и душата ми.
Дъждът удави със вгорчената сълза
последното в мен, посятото...
Кога спокойна е тогава Любовта!?
И ще мога ли отново да повярвам,
че от света на приказки ще дойде ТЯ -
тъй свежа, истинска и искрена,
без други сметки, с порив на кръвта...
Два свята, преоткрили другия в себе си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
