Като небе
"Когато ми е тъжно съм луна..."
Нели Райн
Когато ми е тъжно съм небе
и всяка синя мисъл се стаява.
В сълзите, по-солени от море
дори вселена мога да удавя.
Безмълвно тръгвам към самотен бряг
та с мълнии тъгата да разбия.
Окръжност е големият ми свят,
а търся ъгъл, в който да се скрия.
Тъгувам ли - не мога да заспя,
защото бури сънищата дебнат.
Тогава нямам ни една звезда.
Далечна е Луната и е ледена.
Когато ми е тъжно съм небе.
Без изгрев и без залез. Черен космос.
Душата ми - за мъничко поне,
очаква само твоето докосване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
