Като него ли?
В китна пролетна горица
тича палава речица.
Там играят си децата
на полянка - сред цветята.
Пеят птички сладкопойни
по дръвчета млади, стройни.
А гората грей засмяна
в нова, гиздава премяна...
Но във този миг прекрасен
мина пакостник опасен:
клон голям без жал откърши,
сума поразии свърши,
птиците замери с прашка,
стъпка с грубост най-дивашка
борчета, цветенца свежи,
пръчки с ножче взе да реже...
Помислете си, дечица,
таз природа хубавица,
като него ли ще газим,
или трябва да я пазим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
