Като притча
Когато творецът
от глина започнал да прави човека,
(и сигурно се е старал).
Погледнал доволно...
Добре го направил
и слово му дал.
- Какво още искаш,
остана парченце от глината
- попитал накрая.
- Щастие сътвори ми, Господи,
и да мога да го позная...
В дланта му поставил творецът
парченцето топло.
Но малко било...
като полъх от вопъл,
като парченце от нежност,
като отблясък от залез,
като диви цветя,
като искра от камина,
като зелена светкавица,
като... всичкото на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
