враната (Маргарита Василева)
156 5525
24.08.2008 г., 3:54 ч.

Като притча 

  Поезия
833 0 26

Когато творецът

от глина започнал да прави човека,

(и сигурно се е старал).

Погледнал доволно...

Добре го направил

и слово му дал.

- Какво още искаш,

остана парченце от глината

- попитал накрая.

- Щастие сътвори ми, Господи,

и да мога да го позная...

В дланта му поставил творецът

парченцето топло.

Но малко било...

като полъх от вопъл,

като парченце от нежност,

като отблясък от залез,

като диви цветя,

като искра от камина,

като зелена светкавица,

като... всичкото на света.

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чуден стих!Приказен!Искрени поздрави!
  • Едно топло усещане за щастие, сгушено в шепа...
    Поздрави!
  • Това беше много ма много хубаво нещо. Едно от малкото които прочетох днес. Аплауз!
  • Вълнуват думите ти,Марги!Прегръдки!
  • чудесно ,като притча!
  • истина е...
    сътворявайки човека...Бог му е дал и най-късия миг...щастието...за да се помни...
    много хубаво стихотворение, мила Маргарита...с много обич.
  • наистина си е като притча,вранке...
    чудесно!!!!
  • ,,- Щастие направи ми, Господи,
    и да мога да го позная...''

    !!!
  • От глина човек създаден
    от мощната божествена ръка
    и във прах се глината превръщта
    безвъзвратно отива си в пръста.
    Но щастието от глина също сътворено
    от същата божествена ръка
    никога глината на прах не става
    във камък се превръща - последен бряг в човешката душа
  • Прекрасна мъдрост!Шепа красота!
  • Браво, Марги!!! За малките - големи неща! Прегръдки!
  • !!! поздрави
  • ех, как хубаво си ги изброила нещата-полъх от вопъл,парченце от нежност...та и диви цветя-ах, как ухаят-,искри от камина и чак зелена светкавица ,че то бОГ ни е дал всичко -най-голямото щастие е да го разберем.....явно ти си го направила
    брАВО!!!!!!!
  • Пиле...*
    Много е!
  • Съгласна. Щастието е в малките, но топли неща...
  • Достатъчно,за да го търсим постоянно и да се връщаме към него!
    Поздрав!
  • Поздравления!!!!Великолепна творба!!!!
  • Колкото и клиширано да звучи - трябва да се радваме и на малкото...
    А стиховете ти са много, много хубави!
  • Поздравления, Марго!
  • Но малко било...

    Но истинско!!!Прегръдки, Марго!!!
  • "В дланта му поставил творецът

    парченцето топло."

    Живот!
    Трябва да умеем да се радваме на дребните неща!
    И да ги ценим!!!

    Поздравления, враната!
  • "- Щастие направи ми, Господи,
    и да мога да го позная..."

    Дано всеки да го познае!
    Хареса ми стихът, много...
  • в ръцете ни е...
    Чудесно си го казала!
  • Много хубав стих, много мъдър. Наистина, всеки носи своето щастие в себе си, но дали всеки може да го познае и усети?
  • Но малко било...
    като полъх от вопъл,
    като парченце от нежност,
    То било в ръцете ни, а ние все го търсим...

  • Щастието - "парченце топло"... като... невероятно усещане ми създаде.

    Да издигнем света си до красотата -

    в шепа лятно море, в смях на дете,

    в съзряна дъга, в глас на щурче!


Предложения
: ??:??