17.10.2005 г., 23:59

Като пумпал...

1.1K 0 5
Заоблиха се
ъглите
по малката стая..
Махнете
усмирителната риза,
искам
да си нарисувам
прозорец..
Сама ще си
сложа решетките..
Ще си нарисувам
и вятър,
и стъклена кула,
и малко парцали,
и даже
четка с бои..
Няма да паля пожари
и няма да бягам..
Сама ще се завъртя
като пумпал...
Сама..
В заоблените ъгли
на моята малка...
стая - душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...