17.10.2005 г., 23:59

Като пумпал...

1.1K 0 5
Заоблиха се
ъглите
по малката стая..
Махнете
усмирителната риза,
искам
да си нарисувам
прозорец..
Сама ще си
сложа решетките..
Ще си нарисувам
и вятър,
и стъклена кула,
и малко парцали,
и даже
четка с бои..
Няма да паля пожари
и няма да бягам..
Сама ще се завъртя
като пумпал...
Сама..
В заоблените ъгли
на моята малка...
стая - душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...