Като река
Тече, съвсем като река,
опитваща се в нещо да се влее
идеята, че само да рече,
ще може всеки да я овладее.
Сама и със затворени очи
ослушва се, претърсва самотата.
Изглажда я да не личи
къде умът оплескал е нещата.
Реши ли него да го обвини
в любов или в измяна,
какво ли би могла да причини…
Емоцията ум си няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
