Тече, съвсем като река,
опитваща се в нещо да се влее
идеята, че само да рече,
ще може всеки да я овладее.
Сама и със затворени очи
ослушва се, претърсва самотата.
Изглажда я да не личи
къде умът оплескал е нещата.
Реши ли него да го обвини
в любов или в измяна,
какво ли би могла да причини…
Емоцията ум си няма.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Сърдечни поздрави!*
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
