Като снежинка
Без брой вечери еднотипни,
а една е малко по-специална.
Звънчета с коледни ритми,
кантът весело и приятно,
а ти – все така сладко засмяна.
Снежинки нежно докосват
твоите бузи зачервени.
Упорито да стопля с моите,
да обвия ръцете ти студени.
Все пак е ден, като всеки друг,
празникът щастието да не гони.
Да съм причина за усмивката ти
и да я видя дори в този студ,
ще ме радва, запомни, така винаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Попов Всички права запазени
