Като тогава...
Като тогава...
Най-после
ти се събуди
от моето
неприсъствие
в дните
и нощите ти!
Най-после
разбра, че си
принадлежим.
Влезе през вратата
и ме намери -
изгубена
в безпътие
и самота...
Взе си назад
казаните думи
за сбогом
... и се върна
в живота ми...
Задръж ме
в прегръдката си,
върни ми
усмивката...
Отново!
Пак!
Като тогава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
