14.04.2009 г., 7:31

Като ураган

1.3K 0 22

И все си същият – непредвидим:
ту кацаш, ту отлиташ безадресно.
Понякога си огън, друг път – дим
и правиш да е трудно даже лесното.

Ела най-после – като ураган:
грабни ме, отнеси ме, разпилей ме...
И в мене, като в капчица тъга,
Земята и Небето да се слеят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако е вдъхновение Сашо, пиши си и ги публикувай, без връзка с мен. Някои са наистина добри стихове.
    Благодаря за разбирането.


  • Разбирам те Ели. Просто с теб идва мойто вдъхновение. Ако настояваш ще имам само кратки коментари. Разреши ми понякога да напиша нещо повече.
  • Сашо, тези твои посвещения внушават на читателите, че ние с теб разговаряме чрез стиховете си.
    Това ме притеснява.
    И нека всички го знаят.
    Редно е да престанеш.
    За втори път ти казвам, че творбите ми не са адресирани. Това е просто поезия.
  • Неведоми са пътищата
    на любовта,
    непредвидима идва тя,
    връхлита като хала,
    обзема нашите души, сърца
    и миг спокойствие не ни остава.
    Възбудени са моята душа и тяло,
    вълни от светли струи ме обливат,
    ту като буреносен вятър
    теб догонвам,
    водата набраздявам,
    ту като морски бриз
    лицето ти аз галя,
    а устните целувам.
    Душите ни въздигат се
    и реят из небето
    от обич да се слеят.
    Поздрави и усмивки Ели!
  • Не пролетта, Капчице.
    А вие, които ме четете и разбирате.
    Поздрави - с пожелание за красива вечер!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...