14.04.2009 г., 7:31

Като ураган

1.3K 0 22

И все си същият – непредвидим:
ту кацаш, ту отлиташ безадресно.
Понякога си огън, друг път – дим
и правиш да е трудно даже лесното.

Ела най-после – като ураган:
грабни ме, отнеси ме, разпилей ме...
И в мене, като в капчица тъга,
Земята и Небето да се слеят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако е вдъхновение Сашо, пиши си и ги публикувай, без връзка с мен. Някои са наистина добри стихове.
    Благодаря за разбирането.


  • Разбирам те Ели. Просто с теб идва мойто вдъхновение. Ако настояваш ще имам само кратки коментари. Разреши ми понякога да напиша нещо повече.
  • Сашо, тези твои посвещения внушават на читателите, че ние с теб разговаряме чрез стиховете си.
    Това ме притеснява.
    И нека всички го знаят.
    Редно е да престанеш.
    За втори път ти казвам, че творбите ми не са адресирани. Това е просто поезия.
  • Неведоми са пътищата
    на любовта,
    непредвидима идва тя,
    връхлита като хала,
    обзема нашите души, сърца
    и миг спокойствие не ни остава.
    Възбудени са моята душа и тяло,
    вълни от светли струи ме обливат,
    ту като буреносен вятър
    теб догонвам,
    водата набраздявам,
    ту като морски бриз
    лицето ти аз галя,
    а устните целувам.
    Душите ни въздигат се
    и реят из небето
    от обич да се слеят.
    Поздрави и усмивки Ели!
  • Не пролетта, Капчице.
    А вие, които ме четете и разбирате.
    Поздрави - с пожелание за красива вечер!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...