14.04.2009 г., 7:31 ч.

Като ураган 

  Поезия » Любовна
1139 0 22
И все си същият – непредвидим:
ту кацаш, ту отлиташ безадресно.
Понякога си огън, друг път – дим
и правиш да е трудно даже лесното.
Ела най-после – като ураган:
грабни ме, отнеси ме, разпилей ме...
И в мене, като в капчица тъга,
Земята и Небето да се слеят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??