14 апр. 2009 г., 07:31

Като ураган

Поэзия » Любовная

1.3K 0 22

И все си същият – непредвидим:
ту кацаш, ту отлиташ безадресно.
Понякога си огън, друг път – дим
и правиш да е трудно даже лесното.

Ела най-после – като ураган:
грабни ме, отнеси ме, разпилей ме...
И в мене, като в капчица тъга,
Земята и Небето да се слеят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Ако е вдъхновение Сашо, пиши си и ги публикувай, без връзка с мен. Някои са наистина добри стихове.
Благодаря за разбирането.

2009-04-15T02:16:15+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Разбирам те Ели. Просто с теб идва мойто вдъхновение. Ако настояваш ще имам само кратки коментари. Разреши ми понякога да напиша нещо повече.

2009-04-15T01:40:11+03:00
voda (Елица Ангелова)

Сашо, тези твои посвещения внушават на читателите, че ние с теб разговаряме чрез стиховете си.
Това ме притеснява.
И нека всички го знаят.
Редно е да престанеш.
За втори път ти казвам, че творбите ми не са адресирани. Това е просто поезия.

2009-04-15T01:23:58+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Неведоми са пътищата
на любовта,
непредвидима идва тя,
връхлита като хала,
обзема нашите души, сърца
и миг спокойствие не ни остава.
Възбудени са моята душа и тяло,
вълни от светли струи ме обливат,
ту като буреносен вятър
теб догонвам,
водата набраздявам,
ту като морски бриз
лицето ти аз галя,
а устните целувам.
Душите ни въздигат се
и реят из небето
от обич да се слеят.
Поздрави и усмивки Ели!

2009-04-14T23:46:03+03:00
voda (Елица Ангелова)

Не пролетта, Капчице.
А вие, които ме четете и разбирате.
Поздрави - с пожелание за красива вечер!

2009-04-14T22:20:42+03:00