Apr 14, 2009, 7:31 AM

Като ураган

  Poetry » Love
1.3K 0 22

И все си същият – непредвидим:
ту кацаш, ту отлиташ безадресно.
Понякога си огън, друг път – дим
и правиш да е трудно даже лесното.

Ела най-после – като ураган:
грабни ме, отнеси ме, разпилей ме...
И в мене, като в капчица тъга,
Земята и Небето да се слеят.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако е вдъхновение Сашо, пиши си и ги публикувай, без връзка с мен. Някои са наистина добри стихове.
    Благодаря за разбирането.


  • Разбирам те Ели. Просто с теб идва мойто вдъхновение. Ако настояваш ще имам само кратки коментари. Разреши ми понякога да напиша нещо повече.
  • Сашо, тези твои посвещения внушават на читателите, че ние с теб разговаряме чрез стиховете си.
    Това ме притеснява.
    И нека всички го знаят.
    Редно е да престанеш.
    За втори път ти казвам, че творбите ми не са адресирани. Това е просто поезия.
  • Неведоми са пътищата
    на любовта,
    непредвидима идва тя,
    връхлита като хала,
    обзема нашите души, сърца
    и миг спокойствие не ни остава.
    Възбудени са моята душа и тяло,
    вълни от светли струи ме обливат,
    ту като буреносен вятър
    теб догонвам,
    водата набраздявам,
    ту като морски бриз
    лицето ти аз галя,
    а устните целувам.
    Душите ни въздигат се
    и реят из небето
    от обич да се слеят.
    Поздрави и усмивки Ели!
  • Не пролетта, Капчице.
    А вие, които ме четете и разбирате.
    Поздрави - с пожелание за красива вечер!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...