И все си същият – непредвидим:
ту кацаш, ту отлиташ безадресно.
Понякога си огън, друг път – дим
и правиш да е трудно даже лесното.
Ела най-после – като ураган:
грабни ме, отнеси ме, разпилей ме...
И в мене, като в капчица тъга,
Земята и Небето да се слеят.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Благодаря за разбирането.