Не заспива само луната,
кроткият вятър люлее завеса,
изтъкана от люляк и бели звезди.
Две очи в тишината говорят,
длани се сплитат…
Примира нощта.
Като устни отворен прозорец
шепне за обич… и сребърен бриз.
Пръсти прокрадва по голото рамо,
посипани плахо със моите коси.