tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
10.06.2014 г., 19:25 ч.

Като в храм 

  Поезия » Друга
486 0 9

Ти цялата си светъл храм, 
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян, 
но себе си във теб намерих.

Отворих всичките врати, 
от притвора чак до олтара 
и хляб от плът ми даде ти, 
и капки кръв от вино стар

В икона сбра за мен деня, 
покров с косите си изплете 
и осъзнах, че си една 
предвестница на Боговете 

Наливам виното. Пиян. 
И моля се от срам разплакан, 
ти вечно да ми бъдеш храм, и
вечно в този храм да чакам...

Ивайло Цанов

Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран
слова кънтящи издълбоко. 
В сумрака вътре...  тишина,
(иконите говорят тихо).
Олтарът с ангелска искра
молитвено разпръсква ехо.
Мъждеят  восъчни свещù,
белее светлината свята
подканя хроми, бедни, зли
ръце да сгреят...  и душата.
С врата отворена за теб
е храмът - божия обител,
бъди ми гост, во век приет
духовен брат и мой Учител.

Таня Мезева




© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??