Като в храм
Ти цялата си светъл храм,
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.
Отворих всичките врати,
от притвора чак до олтара
и хляб от плът ми даде ти,
и капки кръв от вино стар
В икона сбра за мен деня,
покров с косите си изплете
и осъзнах, че си една
предвестница на Боговете
Наливам виното. Пиян.
И моля се от срам разплакан,
ти вечно да ми бъдеш храм, и
вечно в този храм да чакам...
Ивайло Цанов
Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина,
(иконите говорят тихо).
Олтарът с ангелска искра
молитвено разпръсква ехо.
Мъждеят восъчни свещù,
белее светлината свята
подканя хроми, бедни, зли
ръце да сгреят... и душата.
С врата отворена за теб
е храмът - божия обител,
бъди ми гост, во век приет
духовен брат и мой Учител.
Таня Мезева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
