Ти цялата си светъл храм,
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.
Отворих всичките врати,
от притвора чак до олтара
и хляб от плът ми даде ти,
и капки кръв от вино стар
В икона сбра за мен деня,
покров с косите си изплете
и осъзнах, че си една
предвестница на Боговете ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up