Като в театър
Пада сняг като молитва,
трупа по земята.
Зъзне житената питка
някъде в полята.
Идва пролет, а я няма.
Баба Марта свърши....
Белотата е голяма.
Скоро ще завърши.
Слънцето и то се крие.
Студ, лъчи не трае.
Катеричка в сняг се мие,
всъщност си играе.
Пролетта е на завоя.
Сигурен съм, тя е.
Хайде идвай, мила моя.
Вече се не трае.
Вятър чука и се хили.
Няма да отворя.
Пролетта е на кокили,
сякаш, че е в роля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
