Mar 19, 2018, 10:44 AM

Като в театър

  Poetry
387 0 0

Пада сняг като молитва,
трупа по земята.
Зъзне житената питка
някъде в полята.

Идва пролет, а я няма.
Баба Марта свърши....
Белотата е голяма.
Скоро ще завърши.

Слънцето и то се крие.
Студ, лъчи не трае.
Катеричка в сняг се мие,
всъщност си играе.

Пролетта е на завоя.
Сигурен съм, тя е.
Хайде идвай, мила моя.
Вече се не трае.

Вятър чука и се хили.
Няма да отворя.
Пролетта е на кокили,
сякаш, че е в роля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...