Като за последно
Да, думите са някак бедни.
Но пак ще ги сглобя.
Аз пиша - като за последно.
Не мога да се спра.
И стиховете ми са силни -
макар че не крещя.
Куплети нижа, а и рими -
за минали неща...
И пак смъртта ми ме целува -
със плам неустоим.
Но трябва ли да се преструвам -
че съм непобедим?
Защото скоро, след година
ще се превърна в прах.
Ала дори да си отида -
от това не ме е страх.
И къс сърцето ми е леден -
но вярвам в обичта -
че това е моята победа
сега - срещу смъртта.
И струва ви се това безумство -
но всичко е така.
Във моите последни думи
подавам ви ръка.
Аз тръгвам си. Вий ми простете -
че трябва да вървя.
Ала докато ме четете -
аз няма да умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Янев Всички права запазени
