stivi797 (Стефан Янев)
77 196
14.08.2013 г., 0:25 ч.

Като за последно 

  Поезия
503 0 3

Да, думите са някак бедни.

Но пак ще ги сглобя.

Аз пиша - като за последно.

Не мога да се спра.

 

И стиховете ми са силни -

макар че не крещя.

Куплети нижа, а и рими -

за минали неща...

 

И пак смъртта ми ме целува -

със плам неустоим.

Но трябва ли да се преструвам -

че съм непобедим?

 

Защото скоро, след година

ще се превърна в прах.

Ала дори да си отида -

от това не ме е страх.

 

И къс сърцето ми е леден -

но вярвам в обичта -

че това е моята победа

сега - срещу смъртта.

 

И струва ви се това безумство -

но всичко е така.

Във моите последни думи

подавам ви ръка.

 

Аз тръгвам си. Вий ми простете -

че трябва да вървя.

Ала докато ме четете -

аз няма да умра.

© Стефан Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато го написах, така мислех.... Тъй ми дойде. Иначе да, само Господ знае колко ни е отредено.
  • Всеки от нас ще си замине,но само БОГ решава кога,дали е година или пък години...вярвай, има много път който трябва да изминеш,за да се преселиш ...там,а и е тъжно да се четът такива стихове,бъди оптимист,писаното наистина остава и това е вярно,докъто човек е споменаван - дотогава е жив!Но въпреки всичко-живей!
  • Ееееее защо пишеш това?Как разбра,че ти остава само година живот.Ееее хайде,ти си само на 54.До 100 има много
Предложения
: ??:??