14.08.2013 г., 0:25 ч.

Като за последно 

  Поезия
554 0 3
Да, думите са някак бедни.
Но пак ще ги сглобя.
Аз пиша - като за последно.
Не мога да се спра.
И стиховете ми са силни -
макар че не крещя.
Куплети нижа, а и рими -
за минали неща...
И пак смъртта ми ме целува -
със плам неустоим.
Но трябва ли да се преструвам -
че съм непобедим? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Предложения
: ??:??