11.11.2020 г., 16:41

Като загубена звезда...

724 1 0

Като загубена звезда…

 

Обичам те, обичам те прекалено.

Обичам те повече от всичко.

Обичам те повече от себе си.

Обичам те, сърцето ми зове…

Как да се боря с това чувство?!

 

Обичам те без съжаление.

Обичам те с полъха на вятъра,

който се вее, където поиска.

Обичам те с лъчите на слънцето,

които обичат дори и през нощта.

 

Обичам те без време и предел.

Обичам те като загубена звезда,

която ще потъне във вечността.

Обичам те като птичка в клетка,

дарена с ключа за свободата.

 

Обичам те, както ти ме обичаш.

Обичам те свободно като птица.

Сърцето ми в любов затрептява.

Душата ми облива се в светлина.

От пепелта за миг лумва пламък

ражда се Феникс и в огъня отлита.

 

Обичам те, както вече не се обича.

Обичам те с усмивката и сълзите си!

Обичам те шумно, обичам те тихо.

Песента отеква в земята и небето.

Обичам те без да си поема дъх.

 

Обичам те всеки път все повече.

Болката и призива по теб ме убиват!

Радостта и обичта ме съживяват!

Любовта дори без крила окрилява…!

Обичам те като загубена звезда,

която ще се открие във вечността.

 

Ще се открие във друга звезда…

И любовта им в слънце ще ги съедини…

И едно ще бъдат те с вечността…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...