Като загубена звезда...
Като загубена звезда…
Обичам те, обичам те прекалено.
Обичам те повече от всичко.
Обичам те повече от себе си.
Обичам те, сърцето ми зове…
Как да се боря с това чувство?!
Обичам те без съжаление.
Обичам те с полъха на вятъра,
който се вее, където поиска.
Обичам те с лъчите на слънцето,
които обичат дори и през нощта.
Обичам те без време и предел.
Обичам те като загубена звезда,
която ще потъне във вечността.
Обичам те като птичка в клетка,
дарена с ключа за свободата.
Обичам те, както ти ме обичаш.
Обичам те свободно като птица.
Сърцето ми в любов затрептява.
Душата ми облива се в светлина.
От пепелта за миг лумва пламък
ражда се Феникс и в огъня отлита.
Обичам те, както вече не се обича.
Обичам те с усмивката и сълзите си!
Обичам те шумно, обичам те тихо.
Песента отеква в земята и небето.
Обичам те без да си поема дъх.
Обичам те всеки път все повече.
Болката и призива по теб ме убиват!
Радостта и обичта ме съживяват!
Любовта дори без крила окрилява…!
Обичам те като загубена звезда,
която ще се открие във вечността.
Ще се открие във друга звезда…
И любовта им в слънце ще ги съедини…
И едно ще бъдат те с вечността…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени