11.11.2020 г., 16:41

Като загубена звезда...

725 1 0

Като загубена звезда…

 

Обичам те, обичам те прекалено.

Обичам те повече от всичко.

Обичам те повече от себе си.

Обичам те, сърцето ми зове…

Как да се боря с това чувство?!

 

Обичам те без съжаление.

Обичам те с полъха на вятъра,

който се вее, където поиска.

Обичам те с лъчите на слънцето,

които обичат дори и през нощта.

 

Обичам те без време и предел.

Обичам те като загубена звезда,

която ще потъне във вечността.

Обичам те като птичка в клетка,

дарена с ключа за свободата.

 

Обичам те, както ти ме обичаш.

Обичам те свободно като птица.

Сърцето ми в любов затрептява.

Душата ми облива се в светлина.

От пепелта за миг лумва пламък

ражда се Феникс и в огъня отлита.

 

Обичам те, както вече не се обича.

Обичам те с усмивката и сълзите си!

Обичам те шумно, обичам те тихо.

Песента отеква в земята и небето.

Обичам те без да си поема дъх.

 

Обичам те всеки път все повече.

Болката и призива по теб ме убиват!

Радостта и обичта ме съживяват!

Любовта дори без крила окрилява…!

Обичам те като загубена звезда,

която ще се открие във вечността.

 

Ще се открие във друга звезда…

И любовта им в слънце ще ги съедини…

И едно ще бъдат те с вечността…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...