Като загубена звезда…

Обичам те, обичам те прекалено.

Обичам те повече от всичко.

Обичам те повече от себе си.

Обичам те, сърцето ми зове…

Как да се боря с това чувство?!

Обичам те без съжаление.

Обичам те с полъха на вятъра,

който се вее, където поиска.

Обичам те с лъчите на слънцето,

които обичат дори и през нощта.

Обичам те без време и предел.

Обичам те като загубена звезда,

която ще потъне във вечността.

Обичам те като птичка в клетка,

дарена с ключа за свободата.

Обичам те, както ти ме обичаш.

Обичам те свободно като птица.

Сърцето ми в любов затрептява.

Душата ми облива се в светлина.

От пепелта за миг лумва пламък

ражда се Феникс и в огъня отлита.

Обичам те, както вече не се обича.

Обичам те с усмивката и сълзите си!

Обичам те шумно, обичам те тихо.

Песента отеква в земята и небето.

Обичам те без да си поема дъх.

Обичам те всеки път все повече.

Болката и призива по теб ме убиват!

Радостта и обичта ме съживяват!

Любовта дори без крила окрилява…!

Обичам те като загубена звезда,

която ще се открие във вечността.

Ще се открие във друга звезда…

И любовта им в слънце ще ги съедини…

И едно ще бъдат те с вечността…