Чергари
629
0
0
Те нямат родно място,
те нямат собствен дом.
Над тях небето ясно
е празничен подслон.
Конете - техни братя,
каруците - приют.
Ще тръгнат по земята
за кой ли, кой ли път.
Богатството им - черги,
децата - радостта.
Ще минат десет левги,
ще спрат под планина.
Край огъня разпален,
ще свирят на дайре.
Ще бъдат благодарни
на звездното небе.
А утре щом се съмне,
ще тръгнат пак на път
и волен там, ще звънне
на табора смехът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
