Те нямат родно място,

те нямат собствен дом.

Над тях небето ясно

е празничен подслон.

Конете - техни братя,

каруците - приют.

Ще тръгнат по земята

за кой ли, кой ли път.

Богатството им - черги,

децата - радостта.

Ще минат десет левги,

ще спрат под планина.

Край огъня разпален,

ще свирят на дайре.

Ще бъдат благодарни

на звездното небе.

А утре щом се съмне,

ще тръгнат пак на път

и волен там, ще звънне

на табора смехът.