6 mar 2020, 7:27

Чергари

  Poesía » Otra
630 0 0

Те нямат родно място,

те нямат собствен дом.

Над тях небето ясно

е празничен подслон.

 

Конете - техни братя,

каруците - приют.

Ще тръгнат по земята

за кой ли, кой ли път.

 

Богатството им - черги,

децата - радостта.

Ще минат десет левги,

ще спрат под планина.

 

Край огъня разпален,

ще свирят на дайре.

Ще бъдат благодарни

на звездното небе.

 

А утре щом се съмне,

ще тръгнат пак на път

и волен там, ще звънне

на табора смехът.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...