Кауза пердута
Будилникът забива остри пръсти
в съня, скрит в пухкавото одеяло,
а то не иска въобще да го допусне
до тялото, което в него се е свряло.
Звукът се вкопчва, ала кой усеща,
завивката тресе, отпор не среща.
Алармата преграква, попрегрява
но спящият - уви – не се подава.
Полека-лека одеялцето заспива.
Камилската му вълна е щастлива.
Пътува из Сахара със кервана
по пясъка, ухаещ на нирвана,
но... Всички знаем - времето изтича.
Все някой, с ругатни след него тича
с онази всекиму позната песен:
“О, миг, замри! Стани по-лесен!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря на всички прочели и на гласувалите за публикацията.
така хем ще станем по - бързо от кревата, за да не си губим времето( буквалния смисъл), хем ще се спрем в мига и ще му се насладим и няма веднага да прескочим в следващия стотен миг( житейския смисъл). Общочовешка и забавна творба! Браво Лина!
