Будилникът забива остри пръсти
в съня, скрит в пухкавото одеяло,
а то не иска въобще да го допусне
до тялото, което в него се е свряло.
Звукът се вкопчва, ала кой усеща,
завивката тресе, отпор не среща.
Алармата преграква, попрегрява
но спящият - уви – не се подава.
Полека-лека одеялцето заспива.
Камилската му вълна е щастлива.
Пътува из Сахара със кервана
по пясъка, ухаещ на нирвана, ...