Feb 16, 2017, 11:08 AM

Кауза пердута 

  Poetry
1249 1 7

Будилникът забива остри пръсти

в съня, скрит в пухкавото одеяло,

а то не иска въобще да го допусне

до тялото, което в него се е свряло.

 

Звукът се вкопчва, ала кой усеща,

завивката тресе, отпор не среща.

Алармата преграква, попрегрява

но спящият - уви – не се подава.

 

Полека-лека одеялцето заспива.

Камилската му вълна е щастлива.

Пътува из Сахара със кервана

по пясъка, ухаещ на нирвана,

 

но... Всички знаем - времето изтича.

Все някой, с ругатни след него тича

с онази всекиму позната песен:

“О, миг, замри! Стани по-лесен!”

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички прочели и на гласувалите за публикацията.
  • Благодаря, Kalia1117 (Лили Вълчева)!
  • Точно така...загубена кауза е, аз ли не знам. Много ми е познато, дори днес. Но почти. Надежда винаги има. Когато има усмивка и се приеме деня с усмивка.., така хем ще станем по - бързо от кревата, за да не си губим времето( буквалния смисъл), хем ще се спрем в мига и ще му се насладим и няма веднага да прескочим в следващия стотен миг( житейския смисъл). Общочовешка и забавна творба! Браво Лина!
  • Благодаря Ви! За подкрепата. И нека голямото тичане приключи, днес, в петък!
  • Добро чувство за хумор. А и как текстът се спогажда със заглавието. А, бе... Браво!
  • Много е хубаво и различно,усетих.Харесах си това и си го визуализирах:
    "Полека-лека одеялцето заспива.
    Камилската му вълна е щастлива.
    Пътува из Сахара със кервана
    по пясъка, ухаещ на нирвана,"
  • Харесах!
Random works
: ??:??