На С. Василев

Топлата негова ръка

протяга се към моята.

Ах, аз вече не съм сама...

и моята ръка е в твоята.

Някога, в миналите дни,

с маска на лице стоях,

на чина ученически сама,

до мене - само самота.

И ето, идва този ден,

в който без маска всеки е строен.

И гледат го хиляди очи безлични,

а аз и ти сме заедно, усмихнати.

Китка цветя благоуханни

тогава ти ми подари - 

за първи път, така прекрасни,

държах у себе си сълзи.

Тъй различен в онзи ден,

ти покани ме на танц

от приказки скроен:

тъй чуден валс!

В миг един двама непознати,

цял живот сякаш заедно били.

Ти и аз, на празник чудни,

ръка в ръка вървим.

И моята ръка е в твоята,

и усмивката си с теб деля.

На празника сами

свалихме маските, нали?