27 мая 2012 г., 11:16

Кавалерът

583 0 0

На С. Василев

 

Топлата негова ръка

протяга се към моята.

Ах, аз вече не съм сама...

и моята ръка е в твоята.

 

Някога, в миналите дни,

с маска на лице стоях,

на чина ученически сама,

до мене - само самота.

 

И ето, идва този ден,

в който без маска всеки е строен.

И гледат го хиляди очи безлични,

а аз и ти сме заедно, усмихнати.

 

Китка цветя благоуханни

тогава ти ми подари - 

за първи път, така прекрасни,

държах у себе си сълзи.

 

Тъй различен в онзи ден,

ти покани ме на танц

от приказки скроен:

тъй чуден валс!

 

В миг един двама непознати,

цял живот сякаш заедно били.

Ти и аз, на празник чудни,

ръка в ръка вървим.

 

И моята ръка е в твоята,

и усмивката си с теб деля.

На празника сами

свалихме маските, нали?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меру Муртаг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...