7.08.2005 г., 14:04

Кавгата на чашите

1.5K 0 8
Кавгата на чашите

-Край вече с моето търпение!-
ядосано каза кафената чаша..
-Докога с мен това унижение,
с парцал да ме бърше леля ви Саша!

Тя се фръцна, устни намуси
и гордо вдигна облаче пара.
-Без мен не може дори да закуси,
а още ме мие с кърпата стара!

-Хайде стига!Недей се мръщи!-
сопна й се чашата за вино.-
Добре знаеш правилата вкъщи,
само мен бършат с кадифето фино!

-О,колко си жалка! Това кадифе
дано те замаже като с мастило!
Какво като съм чаша за кафе?
О,срам-парцал с миризма на гнило!

-Аз съм чаша за вино,мълчи!
Аз съм фина,грациозна,със чест!
Мен ме жадуват с алчни очи
и не познавам живота злочест.

Аз съм на отрупаните маси,
мен вдигат винаги за тост.
Аз съм обичана,а ти нима си
от мене по-изискан гост ?!

-Не,аз съм чаша за кафе-
обикновена, проста, негодяй.
Ала не сея раздори поне
и дружа със каната за чай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брей!
  • Брееей, кой ти каза? Напротив! Издавихме се! Аз лично газих във вода до глезените в деня на най-важния ми изпит! Е, оцеляхме де...ама с много мъки. Някъде още нямат телефони по града.
  • ПО памет на подобна тема
    "искам с две-три щрихи да разкрия два портрета
    нии сме окадени черни груби глинени гърнета
    ...боб варим търпим на огън
    а пък вие сте кристални чаши - за украса на бюфета"
    А Германов
    Хей адаш, радвам се, че не сте се издавили ботевградско през потопа )
  • Защото не вярвам да се справя... Пък и никога не пиша без да има някакъв по-сериозен смисъл дори в наглед детски стихчета. Това не го смятам за детско. Кавгата на чашите е по-скоро метафора..

    Хм,да...едва ли кавга е най-точната дума...
  • Защо не опиташ да напишеш някоя детска книжка?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...