Aug 7, 2005, 2:04 PM

Кавгата на чашите

  Poetry
1.5K 0 8
Кавгата на чашите

-Край вече с моето търпение!-
ядосано каза кафената чаша..
-Докога с мен това унижение,
с парцал да ме бърше леля ви Саша!

Тя се фръцна, устни намуси
и гордо вдигна облаче пара.
-Без мен не може дори да закуси,
а още ме мие с кърпата стара!

-Хайде стига!Недей се мръщи!-
сопна й се чашата за вино.-
Добре знаеш правилата вкъщи,
само мен бършат с кадифето фино!

-О,колко си жалка! Това кадифе
дано те замаже като с мастило!
Какво като съм чаша за кафе?
О,срам-парцал с миризма на гнило!

-Аз съм чаша за вино,мълчи!
Аз съм фина,грациозна,със чест!
Мен ме жадуват с алчни очи
и не познавам живота злочест.

Аз съм на отрупаните маси,
мен вдигат винаги за тост.
Аз съм обичана,а ти нима си
от мене по-изискан гост ?!

-Не,аз съм чаша за кафе-
обикновена, проста, негодяй.
Ала не сея раздори поне
и дружа със каната за чай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брей!
  • Брееей, кой ти каза? Напротив! Издавихме се! Аз лично газих във вода до глезените в деня на най-важния ми изпит! Е, оцеляхме де...ама с много мъки. Някъде още нямат телефони по града.
  • ПО памет на подобна тема
    "искам с две-три щрихи да разкрия два портрета
    нии сме окадени черни груби глинени гърнета
    ...боб варим търпим на огън
    а пък вие сте кристални чаши - за украса на бюфета"
    А Германов
    Хей адаш, радвам се, че не сте се издавили ботевградско през потопа )
  • Защото не вярвам да се справя... Пък и никога не пиша без да има някакъв по-сериозен смисъл дори в наглед детски стихчета. Това не го смятам за детско. Кавгата на чашите е по-скоро метафора..

    Хм,да...едва ли кавга е най-точната дума...
  • Защо не опиташ да напишеш някоя детска книжка?

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...