Aug 7, 2005, 2:04 PM

Кавгата на чашите

  Poetry
1.5K 0 8
Кавгата на чашите

-Край вече с моето търпение!-
ядосано каза кафената чаша..
-Докога с мен това унижение,
с парцал да ме бърше леля ви Саша!

Тя се фръцна, устни намуси
и гордо вдигна облаче пара.
-Без мен не може дори да закуси,
а още ме мие с кърпата стара!

-Хайде стига!Недей се мръщи!-
сопна й се чашата за вино.-
Добре знаеш правилата вкъщи,
само мен бършат с кадифето фино!

-О,колко си жалка! Това кадифе
дано те замаже като с мастило!
Какво като съм чаша за кафе?
О,срам-парцал с миризма на гнило!

-Аз съм чаша за вино,мълчи!
Аз съм фина,грациозна,със чест!
Мен ме жадуват с алчни очи
и не познавам живота злочест.

Аз съм на отрупаните маси,
мен вдигат винаги за тост.
Аз съм обичана,а ти нима си
от мене по-изискан гост ?!

-Не,аз съм чаша за кафе-
обикновена, проста, негодяй.
Ала не сея раздори поне
и дружа със каната за чай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брей!
  • Брееей, кой ти каза? Напротив! Издавихме се! Аз лично газих във вода до глезените в деня на най-важния ми изпит! Е, оцеляхме де...ама с много мъки. Някъде още нямат телефони по града.
  • ПО памет на подобна тема
    "искам с две-три щрихи да разкрия два портрета
    нии сме окадени черни груби глинени гърнета
    ...боб варим търпим на огън
    а пък вие сте кристални чаши - за украса на бюфета"
    А Германов
    Хей адаш, радвам се, че не сте се издавили ботевградско през потопа )
  • Защото не вярвам да се справя... Пък и никога не пиша без да има някакъв по-сериозен смисъл дори в наглед детски стихчета. Това не го смятам за детско. Кавгата на чашите е по-скоро метафора..

    Хм,да...едва ли кавга е най-точната дума...
  • Защо не опиташ да напишеш някоя детска книжка?

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....