И стана тя река, и стана плод,
магия даже за възкръсване.
Каквото било е било,
а после рошаво отсъствие.
А после зъбери и тишина,
които да усеща с болка вкъщи.
Щом хубавото си е отишло,
ще изтърпи до следващото връщане
на зимно слънце и на светлина.
И стана тя река и каза ми така...
© Ана Молчанова Всички права запазени