Казино
Казино
Заиграх се в живата рулетка,
на покер губих и играх
за своя и за чужда сметка,
накрая всичко пропилях...
Изгубих всичко, до последно,
спечелих празните мечти,
докато в мрака непрогледен
не ме погледна мило ти...
Тогава кипнах във живота,
изгубих се и пак играх,
но този път със карти нови –
прогизнали от весел смях.
Тогава в новото казино
със блясък влязох, и със чест –
и хвърлях зара, и проклинах,
че щастието го няма днес...
И там е ведро, и уханно
на бърз живот, на истински мечти,
и във това казино странно
съдбата всички ни брои.
Защото там са огнените хора
със пламнали и тупкащи души.
Там Господ капитан е на отбора
и води ни в неравните игри.
Когато хвърлям зара, аз се моля,
но не за слава, не за чест,
а моля се вратите да отвори
казиното за всички хора днес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
!!! Повече коментари нямам!!!
