Кедров сонет
---
Не идвай при мене по залез, когато
съм скрила в очите си спящо огниво!
Тогава съм есен без циганско лято
и твоите мисли до дъно изпивам.
Тогава на времето — в роба крилата —
спотайвам на тъмно стрелките му криви.
Потропай по изгрев — тогава съм щедра
на люляков мирис, на мека постеля
и нежно посипани ядки от кедър —
красив еликсир за ръцете ти бели.
Извикай при мен всички спомени ведри
за тихите случени наши недели!
Потропай с лъчите на мойта врата
и нека открием във нас любовта!
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
