stenli499 (Станислава)
291 2626
Jan 3, 2013, 4:32 PM

Кедров сонет 

  Poetry
695 0 8

 

---

 

Не идвай при мене по залез, когато
съм скрила в очите си спящо огниво!
Тогава съм есен без циганско лято


и твоите мисли до дъно изпивам.
Тогава на времето — в роба крилата —
спотайвам на тъмно стрелките му криви.

Потропай по изгрев — тогава съм щедра
на люляков мирис, на мека постеля
и нежно посипани ядки от кедър —


красив еликсир за ръцете ти бели.
Извикай при мен всички спомени ведри
за тихите случени наши недели!

Потропай с лъчите на мойта врата
и нека открием във нас любовта!

 

---

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??