stenli499 (Станислава) stenli499 (Станислава)
23 291
Jan 3, 2013, 4:32 PM

Кедров сонет

  Poetry
874 0 8

 

---

 

Не идвай при мене по залез, когато
съм скрила в очите си спящо огниво!
Тогава съм есен без циганско лято


и твоите мисли до дъно изпивам.
Тогава на времето — в роба крилата —
спотайвам на тъмно стрелките му криви.

Потропай по изгрев — тогава съм щедра
на люляков мирис, на мека постеля
и нежно посипани ядки от кедър —


красив еликсир за ръцете ти бели.
Извикай при мен всички спомени ведри
за тихите случени наши недели!

Потропай с лъчите на мойта врата
и нека открием във нас любовта!

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0