дакота (Дакота)
152 364
2.06.2007 г., 10:36 ч.

Keep walking 

  Поезия
1313 1 9
 

Непрекъснато бързам нанякъде.
Уморих се, изнервих се, счупих се...
Под дъгата минавам  за щастие -
в самотата попадам по участ.

Ято ястреби са ми мислите
и се блъскат в небето на чувствата,
пропълзяват виновно усмихнати -
разранени от жажда пресъхват.

И изгарят очите ми мълнии,
като облак сърцето ми рухва.
Всяка крачка е ново потъване...
И замръзвам, затисната с кръста си.

.........
Непрекъснато бързах нанякъде...
А със ярост нахълтвах навътре.
Във душата си слънцето разпнах
и в отблясъци мъртви избухнах.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??