Keep walking
Непрекъснато бързам нанякъде.
Уморих се, изнервих се, счупих се...
Под дъгата минавам за щастие -
в самотата попадам по участ.
Ято ястреби са ми мислите
и се блъскат в небето на чувствата,
пропълзяват виновно усмихнати -
разранени от жажда пресъхват.
И изгарят очите ми мълнии,
като облак сърцето ми рухва.
Всяка крачка е ново потъване...
И замръзвам, затисната с кръста си.
.........
Непрекъснато бързах нанякъде...
А със ярост нахълтвах навътре.
Във душата си слънцето разпнах
и в отблясъци мъртви избухнах.
© Дакота All rights reserved.
