15.06.2014 г., 11:34

Кехлибарено

838 1 18

Кехлибарено,
с цвят на любов,
се изсипа
в ръцете ми лятото.
И пристъпила
в изгрева нов,
станах ласкаво топла.
И златна.
И пулсираше
в мене море,
по скалите
се ронеха птиците.
Той и тя
бяха вплели ръце
и по стъпките
пясъчни тичаха.
И видях
как вълната се спря,
укротена
след толкова тичане
пред изписано
с мъжка ръка,
с мъжка ласкава нежност
"обичам те".
Спря и залезът
в ален покров,
неотърсил
от себе си златото.
Кехлибарено,
с цвят на любов
се изсипа
в сърцето ми лятото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...