Jun 15, 2014, 11:34 AM

Кехлибарено

  Poetry » Love
837 1 18

Кехлибарено,
с цвят на любов,
се изсипа
в ръцете ми лятото.
И пристъпила
в изгрева нов,
станах ласкаво топла.
И златна.
И пулсираше
в мене море,
по скалите
се ронеха птиците.
Той и тя
бяха вплели ръце
и по стъпките
пясъчни тичаха.
И видях
как вълната се спря,
укротена
след толкова тичане
пред изписано
с мъжка ръка,
с мъжка ласкава нежност
"обичам те".
Спря и залезът
в ален покров,
неотърсил
от себе си златото.
Кехлибарено,
с цвят на любов
се изсипа
в сърцето ми лятото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...