laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
10.10.2010 г., 11:45 ч.

Кехлибарено безвремие 

  Поезия » Любовна
583 0 7

Кехлибарено безвремие

кротко ляга в смутена душа.

Няма те! И студено ми е.

Искам с любов да се утеша.

С дива любов, горда, циганска -

жива, жестока жарава.

С греховен копнеж искам я.

Тя черен белег ще ми остави.

В шепи спомени грапави нося

как ти тихичко ме предаде.

Няма да ти задавам въпроси

кой колко сребърника ти даде.

Няма да чопля неистово

любовта - непредвидена рана,

няма да вярвам във нищото.

И ако някой ден чудото стане,

знай, че съм ти простила

наивно и нелогично.

... Господи, само ми дай сила

отново да го обичам!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??