Кехлибарено безвремие
Кехлибарено безвремие
кротко ляга в смутена душа.
Няма те! И студено ми е.
Искам с любов да се утеша.
С дива любов, горда, циганска -
жива, жестока жарава.
С греховен копнеж искам я.
Тя черен белег ще ми остави.
В шепи спомени грапави нося
как ти тихичко ме предаде.
Няма да ти задавам въпроси
кой колко сребърника ти даде.
Няма да чопля неистово
любовта - непредвидена рана,
няма да вярвам във нищото.
И ако някой ден чудото стане,
знай, че съм ти простила
наивно и нелогично.
... Господи, само ми дай сила
отново да го обичам!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
