Кент флош роял
Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове.
Ва банк играя. Дяволът излиза.
И проиграл последната си риза,
прикрива Господ нервните си тикове.
Залагаш – на червено и рулетката
се спира на зелен хайвер. От лани.
След блъфа ще останат само рани.
И пак си си направил грешно сметката.
Изгрява ден. Кент флош роял е утрото,
спечелихме ли? Да. Май фул... По мутрата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
