11.02.2020 г., 10:31 ч.  

Кент флош роял 

  Поезия » Строги форми, Друга
1297 1 5

Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.


Седим, мълчим и с каменни сме ликове.
Ва банк играя. Дяволът излиза.
И проиграл последната си риза,
прикрива Господ нервните си тикове.


Залагаш – на червено и рулетката
се спира на зелен хайвер. От лани.
След блъфа ще останат само рани.


И пак си си направил грешно сметката.
Изгрява ден. Кент флош роял е утрото,
спечелихме ли? Да. Май фул... По мутрата...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??