30.12.2023 г., 10:48 ч.

Кибритена клечка по пътя към Рая 

  Поезия » Философска
162 2 12

КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ

Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен.

Плетът закърши тънки пръсти.
А после кротко заваля
и снежният воал чевръсто
обгърна пустите поля.

Лудешки сребърни искрици
кръжаха в стихналата нощ.
Притиснат с ледни белезници,
заспива старият сархош.

След чашата мерло, с което
почерпи го един авер,
присви се кротичко в сетрето
с разръфания му ревер.

Той беше някак си спокоен,
смирен, притихнал и благат.
Поще ли Бог да го споходи
и да прошетат този свят?

Коричка хляб ли ще изпроси,
ще се събуди ли – не знам?
Потънах в хиляди въпроси,
додето креташе натам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??