30 дек. 2023 г., 10:48

Кибритена клечка по пътя към Рая 

  Поэзия » Философская
165 2 12

КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ

Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен.

Плетът закърши тънки пръсти.
А после кротко заваля
и снежният воал чевръсто
обгърна пустите поля.

Лудешки сребърни искрици
кръжаха в стихналата нощ.
Притиснат с ледни белезници,
заспива старият сархош.

След чашата мерло, с което
почерпи го един авер,
присви се кротичко в сетрето
с разръфания му ревер.

Той беше някак си спокоен,
смирен, притихнал и благат.
Поще ли Бог да го споходи
и да прошетат този свят?

Коричка хляб ли ще изпроси,
ще се събуди ли – не знам?
Потънах в хиляди въпроси,
додето креташе натам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??