Dec 30, 2023, 10:48 AM

Кибритена клечка по пътя към Рая 

  Poetry » Phylosophy
245 2 12

КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ

Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен.

Плетът закърши тънки пръсти.
А после кротко заваля
и снежният воал чевръсто
обгърна пустите поля.

Лудешки сребърни искрици
кръжаха в стихналата нощ.
Притиснат с ледни белезници,
заспива старият сархош.

След чашата мерло, с което
почерпи го един авер,
присви се кротичко в сетрето
с разръфания му ревер.

Той беше някак си спокоен,
смирен, притихнал и благат.
Поще ли Бог да го споходи
и да прошетат този свят?

Коричка хляб ли ще изпроси,
ще се събуди ли – не знам?
Потънах в хиляди въпроси,
додето креташе натам.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??