Кибритена клечка по пътя към Рая
КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен.
Плетът закърши тънки пръсти.
А после кротко заваля
и снежният воал чевръсто
обгърна пустите поля.
Лудешки сребърни искрици
кръжаха в стихналата нощ.
Притиснат с ледни белезници,
заспива старият сархош.
След чашата мерло, с което
почерпи го един авер,
присви се кротичко в сетрето
с разръфания му ревер.
Той беше някак си спокоен,
смирен, притихнал и благат.
Поще ли Бог да го споходи
и да прошетат този свят?
Коричка хляб ли ще изпроси,
ще се събуди ли – не знам?
Потънах в хиляди въпроси,
додето креташе натам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
