12.07.2020 г., 18:30

Килимчето - кораб

1.6K 3 26

Лятото хукна по чехли,

прашните улици броди.

Съхнат тревиците крехки

жълти цветчета наболи.

 

Нека е лято и нека

слънцето мач да играе.

Тука на мой'та пътека

нека остане докрая!

 

Там до реката пенлива

заедно с мама и тати,

мойто килимче сънливо

днес, ще перем с препарати.

 

Тъй е красиво и чисто,

там на тревата се съхне.

Мама и тати на сянка

хвана ги обедна дрямка.

 

А килимчето мое игриво

ме извика на път да поемем.

Не река, а море най - пенливо,

там пирати в плен ний да вземем...

 

Десет камъка взех от реката,

малко пясък от стръмния бряг.

На килима, тъй със ръката

ръсих, ръсих и много се смях.

 

Речна кал, хей така за из път...

Сухи клони... Да има гориво!

Мама спи... А де е брегът?

Трябва нещо по - пиперливо!

 

Взех от чантата онзи буркан,

със червените люти чушлета.

И наръсих както си знам

на килима още лалета.

 

Тенекия намерих отсреща

пълна с някакъв странен боклук.

Туй комин ще е! ( Работа веща).

Кал донесох и счупен улук...

 

Тъкмо корабът в миг да заплава,

не моторът, а мама изригна:

" Сине, сине! Спри се веднага!

Туй килим е, не бригантѝна!"*

 

_____________________________________

 

-* Бриганти́на – двумачтов ветроходен кораб със смесено ветрилно стъкмяване – прави ветрила на предната мачта и коси ветрила на задната.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...