12.07.2020 г., 18:30

Килимчето - кораб

1.6K 3 26

Лятото хукна по чехли,

прашните улици броди.

Съхнат тревиците крехки

жълти цветчета наболи.

 

Нека е лято и нека

слънцето мач да играе.

Тука на мой'та пътека

нека остане докрая!

 

Там до реката пенлива

заедно с мама и тати,

мойто килимче сънливо

днес, ще перем с препарати.

 

Тъй е красиво и чисто,

там на тревата се съхне.

Мама и тати на сянка

хвана ги обедна дрямка.

 

А килимчето мое игриво

ме извика на път да поемем.

Не река, а море най - пенливо,

там пирати в плен ний да вземем...

 

Десет камъка взех от реката,

малко пясък от стръмния бряг.

На килима, тъй със ръката

ръсих, ръсих и много се смях.

 

Речна кал, хей така за из път...

Сухи клони... Да има гориво!

Мама спи... А де е брегът?

Трябва нещо по - пиперливо!

 

Взех от чантата онзи буркан,

със червените люти чушлета.

И наръсих както си знам

на килима още лалета.

 

Тенекия намерих отсреща

пълна с някакъв странен боклук.

Туй комин ще е! ( Работа веща).

Кал донесох и счупен улук...

 

Тъкмо корабът в миг да заплава,

не моторът, а мама изригна:

" Сине, сине! Спри се веднага!

Туй килим е, не бригантѝна!"*

 

_____________________________________

 

-* Бриганти́на – двумачтов ветроходен кораб със смесено ветрилно стъкмяване – прави ветрила на предната мачта и коси ветрила на задната.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...