но когато трябва
да изрека името ти,
сякаш си някъде
между гласните ми
струни
и свириш на тях,
както преди
лято и половина
ми свиреше
на китара,
и не ми позволяваш,
защото знаеш,
че тоновете
няма да са красиви
каквито бяха
тогава,
а ще са гневни
и аранжирани
с ненавист
така и не успя да научиш
поне една мелодия докрай
© С. С. Всички права запазени