7.03.2009 г., 18:10 ч.

Китара 

  Поезия » Друга
745 0 3

 

Опънах последната ú струна,

вместо да заплачe... заигра,

мелодия разнесе над града,

просяци накара да мечтаят.

Дъждът в локвите танцува

с ритъма на дивата й страст,

една стрела прободе с точност

мрака, за да го разпръсне

и всичко сякаш оживя

под изкусните й пръсти.

Свири, китаро,

боса ще танцувам,

а ти не спирай да звучиш,

звездите можеш да плениш,

с песен нека ги докоснем,

с дъжда да затанцуват боси.

Свири, китаро,

аз ще ти попея,

слънце мрака ще разсее,

ръцете с нежност ще докоснат

най-тънките ти струни,

ще ти изпея нещичко без думи,

ти песента ми улови,

щастлива съм щом в мене зазвучиш

и само с теб животът ми е песен,

дори когато пътят не е лесен.

 

 

 

02 Март 2009 г.  

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??