Китара
Опънах последната ú струна,
вместо да заплачe... заигра,
мелодия разнесе над града,
просяци накара да мечтаят.
Дъждът в локвите танцува
с ритъма на дивата й страст,
една стрела прободе с точност
мрака, за да го разпръсне
и всичко сякаш оживя
под изкусните й пръсти.
Свири, китаро,
боса ще танцувам,
а ти не спирай да звучиш,
звездите можеш да плениш,
с песен нека ги докоснем,
с дъжда да затанцуват боси.
Свири, китаро,
аз ще ти попея,
слънце мрака ще разсее,
ръцете с нежност ще докоснат
най-тънките ти струни,
ще ти изпея нещичко без думи,
ти песента ми улови,
щастлива съм щом в мене зазвучиш
и само с теб животът ми е песен,
дори когато пътят не е лесен.
02 Март 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
