bubenceto199 (Любослава Банова)
45 142
2.12.2008 г., 21:17 ч.

Китара 

  Поезия » Друга
1513 0 3
 

Китара

 

Една китара тъжна и сама,

запявала в нощите за любовта.

 Мелодията нежна никой не дочул

и нежността в песента страхът от самота убил.

Но не замлъквала и пеела,

през годините, над вечността.

Скъсала се струна, скъсали се две.

Прах покрил дървеното й, недокоснато лице.

Намерило я в мрака нещастно влюбено момче.

Струните погалил и сякаш мрака той разбил.

Но с непохватната ръка последната й струна той  убил.

Пламнала китарата, пламнала в нощта.

Заглъхнала и песента.

Момчето дълго взирало се  в пепелта.

Образа на любимата с пръсти изрисувал

и как да си я върне той умувал...

И тя дошла, познала лика си на китарата в прахта.

Прегърнала непохватния китарист и дала на любовта

им пламък жив. Но китарата нямало кой да съживи,

обгорелите дървени късчета да залепи...

Една китара, тъжна и сама, не запяла никога

отново за любов в нощта...

© Любослава Банова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??