Литатру (Величка Богданова - Литатру)
76 374
16.04.2022 г., 8:50 ч.

Китарата ти вече мълчи, мили съпруже 

  Поезия » Друга
615 3 13

Китарата ти вече мълчи

 

(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)

 

Злата смърт те срази без остатък,

неочаквано – като на филм.

А животът лети все нататък...

и направи от мен пилигрим*.

Не очаквам, не любя, а страдам!

Плачат моите тъжни очи

за отстреляна наша отрада.

А китарата вече мълчи.

Наш`то куче ме гледа във упор.

Твоите чехли ги слага пред мен,

а сърцето ми вече е в ступор,

котаракът е като ранен.

Не летя, не живея, не дишам.

Моята обич бе само за теб!

Даже стихове вече не пиша,

а душата ми стана на дреб!

С обич и тъга – твоята Лите!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* пилигрим – пътник, посетител на свещени места

ФОТО: Моят съпруг Тру - пред родната му къща.

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хсрессх! Тъжно! Но истинско! Ако искаш прочети мовт стих - Тъгата моя -
  • Прегръдки!
  • Мила Пепи, хиляди благодарности за емоционалната ми подкрепа,
    а също за твоето посещение и приятния ти отзвук! Весели Великденски празници!
  • Моят съпруг също си отиде преди 8 месеца, болката ти ми е позната, аз също страдам много, защото силно се обичахме, но не можем да ги върнем, а трябва да продължим по пътя си. Прегръщам те!
  • И картините ти са много хубави, като поезията ти.
    А когато загубим любим човек, с него умира и по част от сърцето ни. Много хора изгубихме в последно време.
    Колко и какво остава, а трябва да продължаваме.
    Кураж!
  • Миночка, наистина спомените изгарят душата ми, защото
    няма и година, откакто съпругът ми се отправи към небето. Беше толкова добросъвестен и толерантен, че непрекъснато му се възхищавах и обичах. Жалко, че си отиде толкова рано! Имам чувството, че ще се върне, но знам, че е необратимо и тази мисъл ме съсипва!
  • Драги Митов, животът наистина трябва да продължи и за мен. Непрекъснато си го повтарям, за да оцелея емоционално. Благодаря!
  • Марко, благодарности за моралната ти подкрепа!
  • Тъжна изповед, но живота продължава със всички спомени, които изгарят душата!
  • Хубаво и тъжно! А животът не спира и продължава, за разплита кармичвите възли! Благодаря за споделеното, Величка!
  • Мила Антоанета, благодаря за съчувствието!
  • Красиво, тъжно, истинско !
  • Трудно се коментира такава изповед. Остава една празнота след такава загуба, празнота, която не може никога да се запълни.
Предложения
: ??:??