Китарата ти вече мълчи, мили съпруже
Китарата ти вече мълчи
(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*.
Не очаквам, не любя, а страдам!
Плачат моите тъжни очи
за отстреляна наша отрада.
А китарата вече мълчи.
Наш`то куче ме гледа във упор.
Твоите чехли ги слага пред мен,
а сърцето ми вече е в ступор,
котаракът е като ранен.
Не летя, не живея, не дишам.
Моята обич бе само за теб!
Даже стихове вече не пиша,
а душата ми стана на дреб!
С обич и тъга – твоята Лите!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* пилигрим – пътник, посетител на свещени места
ФОТО: Моят съпруг Тру - пред родната му къща.
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
